Когато AI влезе в университета

„Вярваме, че ролята на изкуствения интелект в образованието не е да замества преподавателя, а да му даде повече време за дейности с висока добавена стойност – преподаване, менторство и работа със студентите.“ Това е позицията на Младен Георгиев, главен технологичен директор в MY Synergy, за мястото на изкуствения интелект в образованието. Технологията вече предлага възможности за автоматизиране на част от работата на преподавателите, за създаване на учебни материали и за по-добро адаптиране на съдържанието към потребностите на обучаемите. Но доколко образователната система е готова да я използва и каква реална промяна може да донесе тя?

Използват ли преподавателите и студентите AI?

Изкуственият интелект навлиза все по-осезаемо в образованието, но степента на използването му е различна при преподавателите и обучаемите.

Според изследването TALIS 2024 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) 22% от българските учители са използвали AI в работата си при средно 36% за страните от ОИСР. Данните се отнасят до учители в прогимназиалния етап, а не до университетски преподаватели, но показват, че използването на технологията в образователната практика все още има значителен потенциал за развитие.

Изследването показва и една от основните пречки пред по-широкото ѝ навлизане: 56% от българските учители, които не са използвали AI в преподаването през последните 12 месеца, посочват, че не разполагат с необходимите знания и умения за работа с него. Други 35% отбелязват липсата на подходяща инфраструктура в училищата.

При младите хора използването на генеративен AI е значително по-разпространено. Според Евростат през 2025 г. 63,8% от европейците на възраст между 16 и 24 години са използвали генеративни AI инструменти, а 39,3% са ги използвали за формално образование. Тези показатели обхващат цялата възрастова група, а не само студентите във висшето образование, но ясно показват присъствието на технологията в учебния процес.

Това поставя образователните институции пред важен въпрос: ако учениците и студентите вече използват AI самостоятелно, как преподаването може да се адаптира към тази реалност и да насочи употребата му към действително учене и развитие на умения?

Европейските политики: дигитална и AI грамотност на преподавателите

Развитието на дигиталните компетентности на преподавателите е сред важните направления в европейските политики за образование. В този контекст изкуственият интелект поставя нови изисквания – преподавателите трябва не само да познават технологиите, но и да могат да преценяват кога и как да ги използват, да оценяват надеждността на резултатите и да разбират ограниченията им.

Европейската рамка за дигитална компетентност на преподавателите DigCompEdu очертава основните области на дигиталните умения, необходими за ефективно използване на технологиите в преподаването. Тя включва професионално ангажиране, създаване и използване на дигитално съдържание, преподаване и учене, оценяване и подкрепа за развитието на дигиталните компетентности на обучаемите.

През 2026 г. Европейската комисия и ОИСР представиха и рамка за AI грамотност (AI Literacy Framework), насочена към началното и средното образование. Тя цели да подпомогне преподавателите и образователните институции при включването на знания за изкуствения интелект в учебния процес. Макар да не е разработена специално за висшето образование, рамката отразява по-широката необходимост обучаемите да разбират как работи AI, какви са възможностите и ограниченията му и как да го използват отговорно.

Във висшето образование тази необходимост е особено видима. Студентите се подготвят за професионална среда, в която изкуственият интелект все по-често ще бъде част от ежедневните работни процеси. Затова е важно университетите да не оставят използването му единствено на личната инициатива на преподаватели и студенти, а да изграждат подходи за целенасоченото му прилагане в обучението.

Как се използва AI в образованието?

Приложенията на изкуствения интелект в образователния процес са разнообразни. В ежедневната работа на преподавателите технологията може да подпомага проучването и обобщаването на информация, подготовката на учебни планове и презентации, създаването на упражнения и въпроси за проверка на знанията.

Във висшето образование има потенциал и за по-специализирани решения, които работят с академично съдържание – учебници, научни публикации, лекции и университетски материали. На тяхна база AI може да генерира въпроси, казуси и практически задачи, да групира съдържанието по теми и да предлага различни варианти на тестове.

Друга важна посока е персонализираното обучение. Чрез анализ на резултатите и напредъка на студентите AI може да подпомогне откриването на пропуски в знанията и да предложи допълнителни материали или задачи според индивидуалните потребности.

Използването на технологията обаче не се изчерпва с достъпа до популярни чатботове и генеративни инструменти. Специализираните решения могат да бъдат интегрирани в конкретни академични процеси и да работят с подбрано съдържание, съобразено с изискванията на съответната дисциплина.

Какви са ползите за преподавателите и студентите?

Една от най-непосредствените ползи от използването на AI е автоматизирането на рутинни и повтаряеми дейности. Подготовката на изпитни въпроси, обработката на големи обеми учебно съдържание и създаването на различни варианти на тестове изискват значително време. Част от тази работа може да бъде подпомогната от специализирани AI решения.

„Това, което преподавателите печелят от AI, е времето, в което могат да се фокусират повече върху студентите и върху тяхното менторство“, коментира Петър Михайлов, бизнес консултант в MY Synergy, в епизод на подкаста “ТЕХнически погледнато”.

ТЕХнически погледнато | AI няма да замени преподавателя, но ще промени работата му

Автоматизирането на рутинните задачи позволява на преподавателите да насочат повече усилия към взаимодействието със студентите, анализа на резултатите и подкрепата при усвояването на по-сложни теми.

Ползите могат да бъдат значими и за самите обучаеми. AI създава възможности за адаптиране на учебното съдържание към индивидуалното ниво и темпо на учене, за откриване на пропуски и за предоставяне на допълнителни ресурси. Достъпът до информация на различни езици също може да улесни обучението на международни студенти.

Така технологията може да допринесе не само за по-ефективна подготовка на учебни материали, но и за по-гъвкав образователен процес, в който студентите получават подкрепа според конкретните си потребности.

Практически пример: AI решение на MY Synergy в Медицински университет – Плевен

Как тези възможности могат да бъдат приложени в реална академична среда показва проектът на MY Synergy в Медицински университет – Плевен, Факултет „Фармация“. Компанията разработва и внедрява AI решение, което подпомага преподавателите при подготовката на изпитни въпроси, тестове, казуси и други материали за оценяване.

Системата работи с академични източници на университета – учебници, ръководства, лекции, презентации и специализирана документация. Тя анализира съдържанието, извлича и категоризира основните теми и концепции и генерира въпроси в различни формати.

Сред възможностите са въпроси с един или повече верни отговори, задачи от типа „вярно или невярно“, съпоставяне на термини и определения, отворени въпроси, казуси и практически сценарии. Преподавателят може да задава темите, нивото на трудност, използваните източници и начина на групиране на въпросите.

Първият етап на внедряването е реализиран по дисциплината „Социална фармация и фармацевтично законодателство“. Решението позволява създаването на различни варианти на изпитни материали и адаптирането им към различни групи студенти.

Основното предимство е съкращаването на времето за подготовка. Вместо ръчно да преглежда голям обем литература и да формулира въпросите един по един, преподавателят може да използва AI за първоначална обработка и генериране на съдържание, което след това да прегледа, коригира и одобри.

Така технологията не заменя експертната оценка на преподавателя, а му предоставя инструмент, с който да използва по-ефективно академичните ресурси и да се фокусира върху качеството на изпитните материали.

Човешкият контрол остава решаващ

Въпреки възможностите си AI не гарантира точност. Дори когато работи с проверени академични материали, системата може да допусне терминологична неточност, да формулира неясен въпрос или да интерпретира неправилно дадено понятие. Затова резултатите трябва да бъдат проверявани, а преподавателят да запазва контрола върху съдържанието и крайната оценка. Това е особено важно във висшето образование, където точността на информацията и професионалната подготовка имат пряко значение.

„Технологията не може да носи отговорност вместо човека“, подчертава Петър Михайлов. Критичното отношение към генерираното съдържание трябва да бъде част от начина, по който и преподавателите, и студентите работят с AI.

Според Младен Георгиев техническите умения за работа с конкретни инструменти не са единственото и най-важното предизвикателство. Необходими са също критично мислене, способност за адаптация и преценка кога технологията може да бъде полезна.

Как се променя ролята на преподавателя?

Навлизането на AI поставя и по-широк въпрос пред университетите – дали учебните програми подготвят студентите за професионална среда, в която изкуственият интелект вече променя работните процеси.

Според Младен Георгиев университетите трябва да преосмислят част от съдържанието и подходите си, така че студентите да придобиват умения, които ще им бъдат необходими в реалната работа. Това включва не само използването на AI инструменти, но и критична оценка на информацията, решаване на проблеми, адаптация към нови технологии и поемане на отговорност за взетите решения.

Във висшето образование студентите се подготвят за професионални роли, в които ще трябва да работят с AI. Затова е важно да се научат не просто да използват технологията, а да разбират нейните ограничения и да могат да преценяват резултатите ѝ.

За преподавателите промяната е сходна. AI може да поеме част от рутинната работа, но не може да замени педагогическата преценка, личния контакт и способността да се разпознаят индивидуалните потребности на студентите.

От експерименти към работещи практики

Внедряването на AI в образованието няма да се случи с еднакво темпо във всички институции. Някои университети ще започнат с автоматизация на академични и административни процеси, други ще експериментират с персонализирано обучение или нови форми на оценяване.

Според Младен Георгиев е важно институциите да не се изолират заради несигурността около технологията, а да наблюдават развитието ѝ, да експериментират и да споделят резултатите от успешните приложения.

Примерът на Медицинския университет в Плевен показва една конкретна посока: AI може да бъде внедрен в ясно дефиниран академичен процес, да работи с реални учебни материали и да подпомага преподавателите, без да отнема контрола им върху съдържанието и оценяването.

В крайна сметка стойността на изкуствения интелект в образованието няма да се измерва само с броя генерирани тестове, въпроси или учебни материали. По-важният резултат е дали технологията помага на университетите да използват по-добре времето си, да подкрепят индивидуалното развитие на студентите и да ги подготвят за професионална среда, в която AI ще бъде част от ежедневната работа.

Гледайте епизода на „ТЕХнически погледнато“ „AI няма да замени пропадавателя, но ще промени работата му“ с гости Младен Георгиев и Петър Михайлов тук: https://zone4tech.bg/podcast/epizod-24-ai-nyama-da-zameni-prepodavatelya-no-shte-promeni-rabotata-mu/