Изкуственият интелект вече не е технология на бъдещето. Той постепенно навлиза в класните стаи, университетите и ежедневната работа на преподавателите. Според данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие 36% от учителите вече използват AI в професионалната си работа, а в България този дял е 22%. В същото време пазарът на генеративен изкуствен интелект в преподаването се очаква да расте с 42,8% годишно до 2030 г., сочат данни на Mordor Intelligence.

Как AI променя работата на преподавателя? Кои дейности могат да бъдат автоматизирани и каква остава човешката роля в образованието? И готово ли е то за скоростта, с която се развива изкуственият интелект?

По тези теми разговаряме с Младен Георгиев, технологичен директор, и Петър Михайлов, бизнес консултант в MY Synergy, в новия епизод на “ТЕХнически погледнато”. Епизодът се излъчва със съдействието на MY Synergy.

Когато AI поема рутинната работа

Според Петър Михайлов изкуственият интелект може да автоматизира рутинни дейности и така да даде възможност на преподавателите да се фокусират върху “по-съществените неща” и качеството на обучението. Добър пример е подготовката на изпит в университета. Това е процес, който изисква значителен ресурс от преподавателите – от прегледа на учебници, ръководства и презентации до формулирането на въпроси и създаването на различни изпитни варианти. „В тази част изкуственият интелект може да се намеси и въз основа на предварително зададените му учебни материали да генерира изпитно съдържание или друга форма на тестово оценяване“, обясни Петър Михайлов. Той даде пример с разработеното от MY Synergy решение за AI генериране на изпитни въпроси, реализирано в партньорство с Медицинския университет – Плевен. Системата може да обработва академични материали като учебници, ръководства и презентации и на тяхна база да създава различни видове въпроси и материали за оценяване. 

От автоматизация към персонализация

Според Младен Георгиев автоматизацията е само първата стъпка, следващата е персонализацията. Вместо обучението да бъде планирано само на ниво група или специалност, AI може да помогне да се анализира индивидуалното ниво на всеки студент и да се идентифицират конкретните му пропуски и нужди. Така технологията може да се превърне не просто в инструмент за спестяване на време, а в средство за по-персонализирано обучение.

Какво остава за човека?

Колкото повече задачи поема AI, толкова по-важен става въпросът какво остава за преподавателя. Отговорът според Младен Георгиев е свързан с едно ключово умение – критичното мислене.

„Критичното мислене е изключително важно, защото ще се генерира изключително много съдържание, ще се изпълняват изключително много действия и хората трябва да успяват да различават кое е правилно, кое е грешно, кое е генерирано от изкуствен интелект и къде е техният принос“, посочва той.

И тук човешкият контрол остава задължителен. AI може да генерира въпроси, да анализира информация и да автоматизира рутинни процеси, но отговорността за използването му остава при човека.

Образованието в свят на постоянна промяна

AI променя не само начина, по който преподаваме, но и уменията, от които ще имат нужда самите студенти. „Старият модел – да научиш една професия и да я работиш цял живот, няма да работи“, казва Младен Георгиев. Затова преподавателите трябва да комбинират своя опит и критично мислене с възможностите на технологиите и да подготвят студентите за среда, в която промяната ще бъде постоянна.

Как университетите трябва да подготвят студентите за свят, в който AI вече е част от почти всяка професия? Трябва ли да ги учим как да използват изкуствения интелект или преди всичко как да мислят критично за резултатите, които той предоставя? И още нещо – ако днес AI може да генерира изпитни въпроси, да анализира информация и да автоматизира част от рутинната работа на преподавателя, какво ще може да прави в образованието след пет години?

Отговорите – в новия епизод на „ТЕХнически погледнато“ с Младен Георгиев и Петър Михайлов от MY Synergy.

Последвайте ни в YouTube, SoundCloud, Spotify, Facebook, LinkedIn и  Twitter.

Гледайте и другите епизоди да „ТЕХнически погледнато“ тук.

Не пропускайте и последните епизоди на „ТЕХните истории“ тук.