Програмиране без програмисти – може да звучи странно, но то съществува и набира все по-голяма скорост. Low-code програмирането (или програмиране с нисък код), и no-code програмирането (програмиране без код) най-общо могат да се дефинират като програмиране чрез използване на платформи и инструменти, без да са необходими много познания и умения. Изкуственият интелект (AI), обаче, също се намеси в играта и, както знаем, заема вече своето място в процеса на разработка на софтуер. Кой ще надделее? И къде остава в целия този процес традиционното програмиране?

Това е темата, върху която разсъждаваме в новия епизод на подкаста “ТЕХнически погледнато”, заедно с Константин Динев, директор “Продуктово развитие” в Infragistics, и Яни Лозанов, изпълнителен директор на Ethera Technologies.

Как да не взривим мравуняк с ядрена бомба

“Ако имаме много голямо ниво на къстамизация и тръгнем с low-code или no-code решение, може да ни излезе много по-трудоемко и трудно за поддържане да направим една комплексна система, отколкото да наемем програмисти, които да напишат кода от нулата и да стане цялата система къстомизирана. От дрпуга страна, няма смисъл зя някои по-базови приложения директно да се хвърляме към програмистите, защото това е все едно да взривим мравуняк с ядрена бомба”, обясни Яни Лозанов.

“Low-code и no-code решенията са добри, ако те дават направляван и ограничен опит на ползвателя на тези решения. Low-code решението трябва да държи потребителя в една рамка, от която той не може да излиза, и оттам нататък вътре в тази рамка да напътства потребителя за това, какво е правилно и кое – грешно. Ако решението предоставя това, значи е добро, ако не го предоставя, можем да влезем в ситуация, в която недостатъчно опитен човек стига до продукт с доста лошо качество”, разказа Константин Динев.

По-бързо на пазара

Като голям плюс на използването на  low-code и no-code е, че благодарение на този тип платформи, продуктите могат да излязат 85% по-бързо на пазара, коментира още Константин Динев. Освен това тези решения се справят добре и с проблема с липсата на кадри – категорични бяха гостите.

И още: Могат ли тези видове програмиране да съществуват съвместно в една и съща среда, за какви задачи се използват, как се гарантира сигурността на данните, и съществува ли конкуренция с изкуствения интелект и кой ще победи в тази надпревара? Гледайте и слушайте в новия епизод на “ТЕХнически погледнато”.

Последвайте ни в YouTube, SoundCloud, Spotify, Facebook, LinkedIn и  Twitter.

Гледайте и другите епизоди да „ТЕХнически погледнато“ тук.

Не пропускайте и последните епизоди на „ТЕХните истории“ тук.