Въпреки че много се коментира влизането на България в еврозоната, малко се говори как изглежда технологичната страна на този процес. Опитът на другите държави обаче показва, че именно проектите, свързани с техническата обезпеченост, отнемат най-много време и финансов ресурс. Според статистики, когато Словения се присъединява към еврозоната през 2007, около 90% от разходите са били за настройване на банковите и платежните системи. Проектите пък са продължили около 3 години. 

Кои системи трябва да бъдат пренастроени за приемането на еврото и как ще изглежда целият процес от гледна точка на потребителите? На тези въпроси отговаря гостът в “ТЕХнически погледнато” Стоилка Арсова – директор “Национална картова и платежна схема”, част от БОРИКА. 

“Ние не се подготвяме за този процес от вчера. Работим по европейски стандарти от 2021 г.”, каза Стоилка Арсова. “През 2021 г. въведохме система за незабавни плащания, през 2022 направихме миграция на пакетните плащания към новата система за незабавни плащания, което увеличи скоростта на преводите, и 2023 г. мигрирахме бюджетните плащания.”, допълни тя. 

Преминаването към евро ще се отрази не само на банките, но и на финтех компаниите и всички организациите, които приемат и извършват плащания. Какво обаче трябва да направят потребителите, ще има ли промяна на IBAN-а на техните сметки, трябва или да подменят дебитните и кредитните си карти – гледайте новия епизод на “ТЕХнически погледнато”, за да разберете!

Гледайте и другите епизоди да „ТЕХнически погледнато“ тук.

Не пропускайте и последните епизоди на „ТЕХните истории“ тук.