“Когато мислят за прилагането на изкуствения интелект, банките трябва да знаят, че той помага, но и те самите трябва да се променят. И мислете първо за данните.” Това посъветва Александър Станев, вицепрезидент “Консултации и услуги” към финансовата вертикала на “Сирма”, в новия епизод на “ТЕХнически погледнато”, който реализирахме съвместно със “Сирма”. 

Технология, която се ползва от 20 години

По неговите думи голяма част от банките използват елементи от изкуствения интелект вече близо 20 години, за да управляват кредитния си риск. “Това е залегнало дори в регламентите, с които се мери кредитният риск, те са базирани на такъв тип инструменти. Развиват се и дават резултати, така че банките да предвиждат определени бъдещи събития и да правят риск-базирано ценово предложение към дадени клиенти”, коментира той. Тези приложения са базирани на традиционния изкуствен интелект, известен като “машинно обучение”, а новата тема сега е “генеративният изкуствен интелект”, допълни той.

Мястото на генеративния AI

“С появата на генеративния AI банките започнаха да осъзнават, че както вътре в организацията, така и в обслужването на клиентите, могат да се подобрят редица процеси”, разказа Александър Станев. “Като начало всички започнаха да експериментират с подходите, свързани с управлението на знанието и повишаване на достъпността на това знание вътре в организацията.”, допълни той. Неговата препоръка, както и на редица други екперти в областта, е AI да се прилага поетапно и да се внимава използването й да не навреди на организацията.  

Какви предизвикателства крие използването на изкуствения интелект в банковия сектор, с какви заблуди се сблъскват банките и ще започне ли AI да мисли като човека – тези теми разглеждаме в съвместния епизод на “ТЕХнически погледнато” и “Сирма”. 

Последвайте ни в YouTube, SoundCloud, Spotify, Facebook, LinkedIn и  Twitter.

Гледайте и другите епизоди да „ТЕХнически погледнато“ тук.

Не пропускайте и последните епизоди на „ТЕХните истории“ тук.